ИНФОРМАЦИОННИЯТ МЕНИДЖМЪНТ - ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ
(ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРЕН ПОДХОД)

Доцент, д-р инж. Агоп Саркисян
Заместник ректор на Стопанска академия "Д.А.Ценов",Свищов
Професор, д.и.н. Татьяна Мишова
Заместник ректор на Молдовската Икономическа Академия

Професор, д.и.н. Сергей Охрименко,
Константин Склифос,

Виталие Спынаки,
Лаборатория по информационна безопасност при Молдовската Икономическа Академия

Резюме: В доклада се разглежда комплекс от проблеми, които се отнасят към установяването на новото направление теоретични изследвания и практически разработки - информационен мениджмънт. Разгледани са основните подходи към разглеждането на категорията "информационен мениджмънт", предметната област, комплексът от решавани задачи.



Основни понятия: информационни системи, информационен бизнес, информационен мениджмънт

Key words: Information Systems, Information Business, Information Management

Въведение

Появата на новото научно направление в изследванията, както и учебната дисциплина "Информационен мениджмънт", беше предизвикана от няколко причини. На първо място, стремителното развитие на информационните и комуникационните технологии, които са основа на развитието на съвременното общество. Интеграцията в световния икономически пазар и преходът към новото постиндустриално общество, на базата на информационни технологии и знания, изисква преразглеждане на теоретичните и практически проблеми на информатизацията. На второ място, процесът на формиране на единното информационно пространство и информационното общество изисква развитие на пазара на информационните продукти и услуги. Едновременно с това, се отбелязва наличието на определени бариери (езикови, технически и правови), отстраняването на които, според много специалисти, ще позволи да се формира единен информационен пазар. На трето място, и до сега остават нерешени до край икономическите аспекти на процесите, протичащи в информационните системи. Проблемът за управлението на информацията и информационните ресурси не е нов, тъй като той се разглежда, започвайки от момента на използването на първите ЕИМ в процесите на управление на производствените и икономическите обекти. При решаването на комплекса от въпроси за повишаване на тяхната ефективност, самостоятелно направление получиха изследванията, насочени към:

  • усъвършенстване на организационната структура и производствено-стопанската дейност на информационните системи;
  • въпросите, свързани с проектирането и експлоатацията на автоматизираните системи и мрежи на ЕИМ;
  • разработка на инструментални средства, автоматизира не на процеса на програмиране и придружаващите ги програмни продукти;
  • промишлена експлоатация на информационните ресурси, бази данни и банкови данни, базирани на изкуствения интелект и много други [2-5, 8].

Трябва да се откроят също така и изследванията и приносът на българските учени, пряко свързани с разработката на теоретичните основи на създаването и функционирането на изчислителни центрове, информационни технологии, програмни продукти и услуги [12-16].

По този начин при разглеждане на категорията "информационен мениджмънт" основното внимание трябва да се акцентира върху три основни съставни части - определенията за предметна област, цели и задачи. Предметна област на информационния мениджмънт (ИМ) е информацията като найважния икономически ресурс за бизнеса, а също така и обхвата на всички етапи на жизнения цикъл на информационните системи (проектиране - внедряване - поддръжка). Предметната област обхваща следните съставящи - информация, информационни и комуникационни технологии, ползватели, обект на управлението и обкръжаващата среда. Целта на ИМ е осигуряване на ефективно развитие на икономическия обект на управление чрез регулиране на различните видове информационни дейности. Основните задачи на ИМ са свързани с информационното осигуряване на процесите на управление с използване на информационни ресурси и процеси на обработка на информация. Съдържанието на задачите за решаване е различно, доколкото в практиката се използва стратегически и оперативен ИМ.

Основни определения

Появата на термина "информационен мениджмънт е предшествано от научни изследвания и практически разработки по формиране на информационната структура на обществото, държавата, личностите и развитие на информационния бизнес. Очевидно е, че първите опити за осмисляне на новата сфера на дейност се отнасят към края на миналото столетие. В частност, бяха формирани нови подходи при разглеждането на информационните системи като обект на управление, иновационни дейности в сферата на информатизация, а също и образователни програми, необходими за изработване на навици, знания и умения и представи за управление на проектирането, внедряването, експлоатацията, поддръжката, развитието и разпространението на информационните системи.

Концептуалните основи на ИМ обединяват широк спектър от подходи. Започвайки с информационното обслужване на индивидуалните и колективни ползватели [2-3 ], до теорията на системите [11]. Например, в [11, с. 15-16], се отбелязва, че "методологическата база на съвременния мениджмънт е явление сложно, многообразно и твърде противоречиво. По интуиция менджмънтът може да се определи като понятие, включващо изкуство, методи и технология за решаване на управленски задачи. Тук се открояват три форми на реализация на системния подход, които включват:

  • използване на системни идеи на описателно ниво като някаква обща и не много ясно определена основа за организация на материала за изследване и разработка;
  • разработване на приложни проекти, наречени системи и решаване на сложни проблеми с използване на нови методи на анализ и изчислителна техника;
  • собствени системно-теоретични изследвания по организация и мениджмънт, позволяващи да се получи формулировка на понятието "система за управление", описание на нейните подсистеми и процеси, протичащи в нея, а също така регулируеми и нерегулируеми променливи.

В основата на други подходи се използват следните трактовки: информационно осигуряване на процесите на управление; информационни ресурси и тяхното управление; информацион­ни услуги и предприемачество; организиране на научно-изсле-дователска работа; обработка и анализ на информацията; организиране на комуникациите; управление чрез информационни технологии; стратегическо планиране и мениджмънт, а също така и много други.

За един от подходите за формиране на новото направление дейности може да се смята разработката [1], в която за първи път са детайлно обосновани и предложени концептуалните основи на термина "информационен бизнес". Той е определен като предприемаческа дейност, свързана с проектиране, производство и разпространение на компонентите на информационните и комуникационни технологии. С други думи - това е дейност, обхващаща всички стадии на жизнения цикъл на самите информационни системи, а така също и крайния резултата от тяхната дейност - продукти и услуги. От функционална гледна точка информационния бизнес включва следните направления от дейности: управление на финансово-стопански дейности, управление на кадрите, посредническо-пласментната дейност, организация на производството на стоки и услуги, маркетингови изследвания, лизингови операции, консултации, застраховане на имущество и информация, организация на службите по безопасност и сервизно обслужване.

При разработване на концепцията за информационния бизнес бяха предложени следните посоки на развитие:

  • тенденциите в информационния бизнес в отделните страни не трябва да се различават от световния опит;
  • дейностите в частния информационен сектор предизвикват допълнителни специфични нужди, за реализацията на които е необходим инструментариум, време и съответните разходи;
  • нарастваща е ролята на анализа на информационните дейности;
  • информационният бизнес трябва да бъде диференциран в съответствие с етапите на жизнения цикъл на продуктите, технологиите и услугите, за да се осигури своевременно прекратяване на работата по неконкурентни разработки
  • отделна област на изследване трябва да бъде изучаването влиянието на процеса на информатизация върху социалните аспекти на дейностите.

В [5] процесите на производство, разпределение, обмен и използване се свързват с възникването, разпространението и развитието на три информационни потока:

  • информация, която съществува във вид на овеществени знания в наукоемка продукция;
  • информация, която отразява човешките професионални знания, частично фиксирани във вид на изобретения патенти, лицензи, но главно предавани като производствени навици и умения;
  • информация за изкуството, методите и технологиите за практическото решаване на задачите на управлението на производството, по въпросите за завладяване на пазарите на пласмента.

Понастоящем съществуват следните определения за ИМ. В тесен смисъл - кръг от задачи за управление от производствен и технологичен характер в сферата на основната дейност на организацията, по един или друг начин използваща информационни системи и реализираните в нея информационни технологии. В широк смисъл - съвкупност от задачи за управление на всички етапи от жизнения цикъл на организацията, включващи действия и операции както с информация в различните нейни форми и състояния, така и с организацията като цяло на основата на информацията [6, с.15].

Съответно в [10, с.11] се посочва донякъде отлично определение на информационния мениджмънт - технология, компоненти на която са документната информация, персонала, техническите и програмни средства за осигуряване на информационните процеси, а също така и нормативно установените процедури на формиране и използване на информационните ресурси. В заключение, информационният мениджмънт може да се определи като съвкупност от методи и средства за управление на информационната дейност на предприятията и организациите.

В теоретичните изследвания и практическата дейност може да се отделят няколко съставни части на ИМ. Сред тях са: източниците на информация, средствата за предаване на данни, проектиране и използване на бази данни, технология на обработка на информацията, осигуряване на безопасността на информацията, управление на информационните ресурси, осигуряване на взаимодействие с външния информационен свят и др.

Изброените направления осигуряват нова посока в дейностите и появата на специалисти, способни ефективно да решават задачите на ИМ.

Задачи на информационния мениджмънт

За определяне на кръга задачи за решаване следва. По наше мнение, да се установи връзката между ИМ и основните дисциплини за подготовка на мениджърите. Трябва да се отделят две групи дисциплини - базови и специални. Към базовите се отнасят операционни системи, изчислителни системи и мрежи, програмиране, теория на информационните системи, бази данни и знания, експертни системи и изкуствен интелект и др. Специалните обединяват широк спектър от дисциплини, в това число и такива като теория на системите, системен анализ, информационно право, управление на проекти, управление на персонала, логистика, а също и комплекс от предмети, които са продължение на мениджмънта - производствен, иновационен, финансов и т. н.

Изброяването на основните задачи, които решава ИМ, може условно да се представи последния начин [7,18,21 и др.]:

  • формиране на технологичната среда на информационната система (обосноваване на архитектурата на технологичната среда, избор на технически и програмни средства, определяне степента на децентрализация на информационните системи, избор на доставчик, оценка на стандартите, анализ на обектите на информационната среда - ползватели, технологии, инфраструктура и тяхната взаимна обвързаност);
  • развитие на информационната система и осигуряване на нейното обслужване (оценка на стратегическите решения по проектирането на информационните системи, нивото на производителност и качеството на работа, апробация на новите методи, процесите, изчислителната и комуникационна техника, програмното осигуряване);
  • планиране, отчет и контрол в средата на информационните системи (разработка на задачите на стратегическия и оперативен мениджмънт, разработване на приоритетните направления в инвестиционния план на информационната система на основата на типови степени на развитие - иницииране, разпространение, управление, интеграция, насочени данни, завършеност или зрелост);
  • формиране на организационни структури в областта на информатизацията (разработка на план за организационни мероприятия и неговото присъединяване към организационната структура на обекта на управление);
  • използване и експлоатация на информационните ресурси (определяне на вътрешните и външните източници при формирането на информационните ресурси, технологията на събиране и обработка на информацията, актуализиране на използваните бази данни, определяне обема на създадената информация, информационните претоварвания, обемът наинформационните загуби, анализ на натовареността на информационните ресурси, обосновка на цената на информационно-изчислителното обслужване и др.);
  • създаване и осъществяване на иновационни програми (разработка на иновационни проекти, определяне наперспективните направления за развитие на информационните технологии и техните компоненти);
  • управление на персонала в сферата на информатизацията (разработка на план за развитие на квалификационния потенциал на работниците не само в информационната система, но и в обекта на управление, който обединява различни програми за обучение на персонала);
  • управление на финансите и икономическата сфера на информатизацията (разработване на система от критерии за оценка на ефективността на дейността, разработка на план от мероприятия за намаляване на загубите при обслужване на процесите, реализация на методите на пресмятане на ефективността с използване на съвкупната стойност на притежание ТСО (Total Cost of Ownership), чистата принадена стойност NPV (Net Present Value), вътрешна норма на рентабилност IRR (Internal Rate of Return), икономическа привлекателност EVA (Economic Value Added), балансирана точкова оценка BSC (Balanced Score Card));
  • осигуряване на комплексна защитеност на информационните ресурси.

Последната задача, по наше мнение, е една от найсложните и комплексни задачи. В съответствие с изискванията на международните стандарти и съществуващата практика осигуряването на информационната безопасност предполага реализирането на няколко етапа:

  • определяне целите на осигуряване на информационната безопасност на информационната система;
  • създаване на ефективна система за управление на информационната безопасност;
  • разчет на съвкупността от количествени и качествени оценки в съответствие с нивото на информационната безопасност със заявените цели;
  • апробация на инструменталните средства за осигуряване на информационната безопасност и оценка на тяхнатаефективност;
  • адаптация на методиката за управление на информационната безопасност, метричната система и показателите за ефективността на информационната безопасност.

Осигуряването на комплектността на подхода при построяването на системи за информационна безопасност се основава на изследвания на следните нива:

  • безопасност на околната среда (законодателно осигуряване, нормативни актове, комплекс от организационни мерки, анализ на възможните и потенциални заплахи, анализ на конкурентното обкръжение);
  • цели на безопасността (цялост, достъпност, конфиденциалност, а също така и невъзможност за отказ за изпълнение на действията);
  • изисквания за безопасност (набор от технически и програмни изисквания за механизма на безопасността, осигуряващи постигането на поставените цели);
  • спецификация на безопасността (разработка на механизми за безопасност, реализацията на които гарантира изпълнението на изискванията за безопасност);
  • разработка и реализация на механизми за безопасност. Посоченият по-горе комплекс от задачи показва, че специалистът по ИМ трябва да бъде осигурен с адекватни методични и инструментални средства за тяхното решаване в следните аспекти:
  • приложен, осигуряващ отразяване на проблемите и спецификата на предметната област, а също и на използваните модели;
  • организационен, обединяващ въпросите за ефективността на използване на наличните ресурси и колектив от изпълнители;
  • методичен, отразяващ избора, адаптацията и развитието на методите на решаване на задачите и оценка на тяхната ефективност;
  • психологически, характеризиращ особеностите на взаимодействие между изпълнителя и колектива в процеса на решаване на поставените задачи.

В [10] задачите на ИМ са обединени в следните четири групи:

  • качествено информационно осигуряване на процесите на управление в организацията;
  • осъществяване на управление на информационните ресурси;
  • осигуряване на управлението на обработката на информацията на всички нова;
  • осигуряване управлението на комуникациите. 

За решаването на поставените задачи специалистите активно използват библиотеката от инфраструктурни информационни технологии (Information Technology Infrastructure Library - ITIL), в която са събрани препоръки, съгласувани със стандартите от качества на групата ISO 9000. Това осигурява използването на процесния подход, организиране на нови корпоративни сервизи или преобразуване на съществуващите в по-ефективни.

Успехът на този подход се осигурява от некомерсиалното му създаване и универсалност на решенията, което позволява да се избегнат съществените загуби за разработка на собствена методология при реформиране на подразделенията на информационната система.

Основните елементи на структурирания подход са следните:

  • поддръжка на услуги, което обединява службата Service Desk, управление на инциденти, управление на пробле­ми, управление на конфигурации, управление на измененията и управление на реалностите;
  • предоставяне на услуги (управление на нивото на услугите, управление на финансите на информационните технологии, управление на мощностите, управление на непрекъснатостта на информационните услуги и управление на достъпността);
  • управление на инфраструктурата на информационните и комуникационни технологии;
  • управление на приложенията;
  • управление на безопасността;
  • управление на внедряването на сървис-мениджмънта;
  • бизнес-перспектива.

По-нататъшното развитие на процеса на изменение на структурата на обекта на управление получи наименованието ITSM (Information Technology Service Management). Дадената методология осигурява определянето на необходимите за развитието на бизнеса разпределени информационни сервизи до оптималното ниво, а също предвижда дългосрочните перспективи за внедряване на информационните технологии. Специалистите отбелязват основните достойнства на дадената методология, в това число и такива, като възможност за обосновка на инвестициите, намаляване количеството на сривовете в инфраструктурата на информационната система, повишаване осведомеността на ползвателите и др. Целесъобразността от използването на ITIL и ITSM се определя от следните изисквания. На първо място, в дадените методологии е концентриран целия предишен положителен опит от дейностите по управление, както на самите информационни системи, така и на информационните дейности. На второ място, знанията и опитът, получени в процеса на използване на дадените методологии могат да послужат за основа за получаване на сертификат на съответствие.

Заключение

Увеличаването на обема на информация, количеството на концепциите и различните методи на изобразяване на предметните области в значителна степен превиши възможностите за изучаване и използване от специалистите. За тази цел е необходима интеграция, свиване на научните знания, тяхната фундаментализация и създаване на обобщени модели [11]. Всичко това е възможно само в рамките на системния подход, обоснованата интегрираност, цялостност, органична взаимовръзка, и взаимодействие на всички сфери на дейности икономическа, социално-политическа, културна ит. н.

Съвременният мениджър е длъжен да взема решения, отчитайки системния подход и разглеждайки дейността на икономическия обект не като комбинация от подсистеми (производствена, финансова, пласментна, информационна и др.), а като система, притежаваща свойства, които не притежава нито една от подсистемите взети поотделно. Това, на свой ред, изисква разбиране на особеностите предприемаческата дейност. В това число трябва да се отделят такива като: променливост на отделните параметри на системата и стохастичност на поведението, уникалност и непрдсказуемост на поведението на системата в конкретни условия, способност да се променя структурата, съхранявайки целостта на системата, да се формират варианти на поведение; способност за противопоставяне на разрушителни тенденции, способност за адаптация при изменящи се условия, способност и стремеж към целесъобразност.

По този начин специалистът по информационен менидж­мънт трябва не само да познава и изследва собствената си сис­тема, но и да разкрива нейната същност (присъщите й системни и интегративни свойства), състав (количествената и качествената характеристика на нейните части), структура (вътрешната орга­низация и взаимната връзка между елементите), функциите, ко­муникациите с външната среда, а също така и историята й.

Съвременният специалист по ИМ трябва да притежава пъл­ни знания и опит в областта на трите технологии: ресурсна, инст­рументална и управленска. Неговият опит и знания трябва да осигуряват подготовката на управленските решения в процеса на планиране на дейностите на информационните системи, формиране на организационната структура, използване на кад­ровия потенциал, оценка на икономическата ефективност, оси­гуряване на защитеността на информационните ресурси.

Литература

  1. Введение в информационный бизнес. -М.: Финансы и статистика, 1996. - 240 с
  2. Галицын В.К., Куценко С.П., Куттер М.И., Лазарева С.Ф. Планирование на предприятиях информационно-вычислительного обслуживания. - Киев: Тэхника, 1991.-221 с.
  3. Голосов О.В. Экономическое стимулирование системной обработки информации.-М.: Финансы и статистика, 1982. - 200 с.
  4. Доветов М.Ш., Залесов В.А. Экономика и организация вычислительных. установок. -М.:Финансы и статистика, 1982.-303 с.
  5. Карминский A.M., Нестеров П.В. Информатизация бизнеса. -М.: Финансы и статистика, 1997. - 416 с.
  6. Костров А.В. Основы информационного менеджмента. - М.: Финансы и статистика, 2001. - 336 с.
  7. Костров А.В., Александров Д.В. Уроки информационного менеджмента. - М.: Финансы и статистика, 2005. - 304 с.
  8. Корюшкова А.А. Информационный рынок: продукция, услуги, цены и ценообразование. - М.: Коринф, 1992. - 198 с...
  9. Матвеев И.А. IT-стратегии в менеджменте организации: концепции и стратегии развития.//Вестник Санкт-Петербургского университета. Серия 8, Выпуск 4, 2005, с.81-99.
  10. Симонов Ю.Ф., Бормотов В.В. Информационный менеджмент. - Ростов н/Д:Феникс, 2006. -250 с.
  11. Разумов О.С., Благодатских В.А. Системные знания: концепция, методология, практика. -М.: Финансы и статистика, 2006. - 400 с.
  12. Бъчваров А.К. Информационна промишленост - организационни и икономически проблеми. - Варна: Г.Бакалов, 1978. - 178 с.
  13. Бъчваров А., Митков С, Мойнов М., Рашев О., Дражев С. Икономика и организация на информационната промишленост. - София: Изкуство, 1983.-222 с.
  14. Ескенази A.M. Программно осигуряване и маркетинг.//Автоматика изчислителна техника автоматизирани системи. 1990, N 11, с. 33-36.
  15. Игов Н. Информационно осигуряване на фирмите - проблеми и насоки за развитие.//Икономическа мисъл. - 1993., N 4, с. 15-22.
  16. Спасов К. Компютьният бизнес в Източна Eвpona.//Computerworld/B. - 1993, N 41, с. 12-13.
  17. Rao Madanmohan. Knowledge Management Tools and Techniques: Practitioners and Experts Evaluate Knowledge Management Solutions. Elsevier Butterworth-Heinemann, 2005, p. 453
  18. Noel Bruton. Managing the IT Services Process. Elsevier Butterworth-Heinemann, 2004, p. 240
  19. Robert D. Galliers and Dorothy E. Leidner. Strategic Information Management. Challenges and strategies in managing information systems . Elsevier Butterworth-Heinemann, 2004. p. 641
  20. Governance of the Extended Enterprise. Bridging Business and IT Strategies. John Wiley & Sons, Inc., 2005. p.227
  21. Veryard R. Information and Software Economics.//lnformation and Software technology. - 1989, vol. 31, N 5, p. 226-230.